Видове отпуски – при кои случаи на какъв отпуск имаме право?

Отпуска и видове отпуски.

Видове отпуски – при кои случаи на какъв отпуск имаме право?

Източник: https://www.mlsp.government.bg

Трудовият договор съдържа много клаузи и днес ще говорим за една от тях –  ползването на отпуски. Отпускът е платено или неплатено време извън работа, давано от работодателите на работещите и използвано от работещите по тяхно желание.

Кодекса на труда урежда размерът и правото на работника или служителя на различните видове отпуск.

Видовете отпуск са основен и допълнителен платен годишен отпуск, неплатен, отпуск за обучение, отпуск за бременност, раждане и майчинство, за временна неработоспособност и др.

Платен годишен отпуск

Съгласно Кодекса на труда (КТ), размерът и правото да се ползва основен годишен платен годишен отпуск възниква след натрупване на 8 месеца трудов стаж. Без значение е дали придобитият стаж от работника или служителя е при един или повече работодатели.

Предвиденият минимален размер на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни (чл. 155 , ал.4 от КТ) за съответната календарна година.

Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск са определени с наредба на Министерския съвет.

Допълнителен платен годишен отпуск

Разпоредбата на чл. 156 от Кодекса на труда регламентира случаите, при които работниците или служителите имат право на допълнителен платен годишен отпуск и те са:
1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;
2. за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни.
В съответствие с чл.156а от Кодекса на труда, с колективен или с индивидуален трудов договор могат да бъдат уговорени по-големи размери на отпуските по чл.155.

Начини за ползване на платен годишен отпуск

Редът за ползване на платения годишен отпуск е регламентиран в чл. 173 КТ.
Правото на отпуск се ползва при спазването на следната процедура: упражнява се след писмена молба, адресирана до работодателя от страна на работника/служителя, в която последният заявява вида на платения годишен отпуск, който желае да ползва (основен, удължен, допълнителен), началната му дата и неговата продължителност.

Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя (чл. 173, ал. 1 КТ). Необходимо е работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя, с което да поиска да му бъде разрешено да ползва платен годишен отпуск, като посочи размера му в работни дни и датата, считано от която да започне ползването.

В разпоредбата на чл. 173, ал. 2 КТ е регламентирано задължението за работодателя да разрешава на работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 КТ за дните на съответните религиозни празници, но не повече от източноправославните празници по чл. 154 КТ.
Работници и служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание – и през друго време на годината, освен в случаите, когато работодателят има право да им предостави платения годишен отпуск и без тяхно съгласие (чл. 174 КТ).

Случаи при, които работодателят може да отложи ползването на платен годишен отпуск:

• По желание на работодателя, когато важни причини налагат това, но при условие, че на работника/служителя му реално и наведнъж му се осигури за ползване поне половината от полагащия му се платен годишен отпуск за съответната календарна година;
• По желание на работника или служителя , когато ползва друг по вид разрешен отпуск или след постигане на съгласие с работодателя – желателно е тези уговорки да са в писмена форма.

Отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения

В чл. 157 от КТ е регламентирано правото на работниците/служителите на отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения и някои от тях са:
• при встъпване в брак – 2 работни дни;
• при кръводаряване – за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;
• при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия – 2 работни дни;
• когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице;
• за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател;
• когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение – по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползва работник или служител, който работи 7 или по-малко часове;
• за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия и други.

Отпуск при временна неработоспособност

Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето – чл. 162 от Кодекса на труда.

Отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете до 2 годишната му възраст

Регламентирани са в чл.163-168 от Кодекса на труда. Правото за всеки от тях възниква със самото трудово правоотношение, без да е нужен осеммесечен трудов стаж. То се доказва с документ от компетентните за това здравни органи.

Отпуски за обучение

Правото на ползване на отпуски за обучение е регламентиран в чл. 169-171а от Кодекса на труда.
Съгласно чл.169, ал.1 от Кодекса на труда, право на платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година имат работници или служители, обучаващи се без откъсване от производството със съгласието на работодателя.
Работникът или служителя има право на отпуска за обучение, ако са изпълнени следните изисквания – трябва да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и да има съгласие на работодателя.
Искането за такъв вид отпуска от страна на обучаващия се е еднократно и се дава в писмена форма на работодателя.
В чл. 171 от КТ е предвидено, че работниците и служителите по чл. 169, ал. 1 имат право и на неплатен отпуск.

Отпуск за приемен изпит в учебно заведение

Условията за ползване на платен отпуск за приемен изпит в учебно заведение са регламентирани в чл. 170 от Кодекса на труда и са следните:
1. Приемането в учебното заведение да става с изпит;
2. Работодателят да е дал съгласието си за кандидатстване на работника или служителя в учебното заведение.
При кандидатстване в средно училище работникът/служителят има право на отпуск в размер на 6 работни дни; при кандидатстване във висше училище или за докторантура – 12 работни дни. Когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1, намалени наполовина, който се признава за трудов стаж.

Платен годишен отпуск за лица, с трайно намалена работоспособност

Работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни – чл. 319 от Кодекса на труда.


error: Content is protected !!