Особености при работа на разположение

Работа на разположение или дежурство

Особености при работа на разположение

Разположение или наричано още в практиката дежурство представлява времето, през което работникът или служителят, намирайки се извън територията на предприятието (обикновено вкъщи), е в готовност незабавно щом бъде извикан от работодателя, да изпълни трудовите си задължения.

Работата по време на разположение е когато, този служител бъде повикан и работи определен брой часове по време на разположението.

В днешният материал ще разгледаме няколко аспекта при работа на разположение според българското законодателство и според основния нормативен документ на ЕС, касаещи работното време Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23.11.1993.

 

Особености при работа на разположение според българското законодателство

Дежурството е специфична организация на работа при подневно или сумирано отчитане на работното време при спазване изискванията на Кодекса на труда относно:

  • междусменната почивка не по-малко от 12 часа;
  • седмичната почивка при 5-дневен модел на работа – не по-малко от 48 часа;
  • седмичната почивка при сумирано отчитане – не по-малко от 36 часа.

В някои сектори, като например Здравеопазване, Производство,  Сигурност и охрана, Кол центрове и т.н. често се работи на разположение.

Работа на разположение се установява в чл. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя.

С този нормативен документ е регламентиран редът за определяне на категориите работници и служители, за които поради особения характер на работата им може да се установява задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя, както и максималната продължителност на времето за дежурство и разположение и редът за отчитането му.

В чл. 3 от Нар. № 2 е предвидено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника или служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя.

Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време (ал. 3, чл. 3 от Нар. № 2).

В този случай, съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – НСОРЗ, в сила от 01.07.2007 г., се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер, не по-малък от 0,10 лв.

По-висок размер може да се определи с колективен трудов договор, с вътрешните правила за организацията на работната заплата или с индивидуален трудов договор (чл. 14 НСОРЗ). Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд, като в тези случаи на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междусменна и седмична почивка – Чл. 3 ал. 4  от от Нар. № 2.

Максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава:

  1. общо за един календарен месец – 100 часа;
  2. за едно денонощие през работни дни – 12 часа;

3. през почивни дни – 48 часа.

Не може да се възлага на работник или служител да бъде на разположение в два последователни работни дни и в повече от два почивни дни в един календарен месец.

Тези ограничения не важат в случаите, в които се оказва медицински помощ.

Основни аспекти по прилагането на Директива 2003/88/ЕО (Обща директива за работното време) на ЕС, касаещи работата на разположение

Директива 93/104/ЕО е изменена и допълнена с Директива 2000/34/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета, а през 2003 г. е консолидирана като Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 04.11.2003 г.
Директивата се прилага във всички сфери на дейност с изключение на транспорта.
В практиката на повечето държави-членки, включително България, обаче съществуват и междинни категории като дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, като фактически труд не се полага през цялото време. Следователно въпросът дали тези междинни категории трябва да се считат изцяло за работно време е от съществено значение не само от гледна точка на правната теория и практика, но е и със сериозни икономически последици. Този въпрос е разгледан в няколко решения на Съда на ЕО – например едни от делата са Simap и Jaeger.

В решение по делото Simap се разисква въпроса, дали дежурствата давани от лекари за оказване на спешна медицинска помощ се считат за работно време по смисъла на директивата. Отговорът на Съда е, че разграничителният критерий е, дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя (в случая – медицинския център).
Когато работникът е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, а когато работникът е длъжен да изпълни задълженията си при повикване, но не и да прекарва дежурството на място, определено от работодателя, работното време е само времето, през което действително е положен труд.
По делото Jaeger положението е сходно, но е зададен конкретизиращ въпрос: представлява ли работно време “неактивната” част на дежурствата, т.е. периодите по време на дежурство, когато на работника или служителя се разрешава да спи. Отговорът на Съда на ЕО отново е утвърдителен.

Същевременно решенията на Съда на ЕО имат сериозни последици за всички държави-членки и тяхното желание, подкрепено и от Комисията, е законодателно уреждане на въпроса за дежурствата. В края на 2003 г. Комисията приема Съобщение до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, както и до социалните партньори на общностно равнище относно преразглеждането на Директива 93/104/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време, а в края на септември 2004 г. внася в Съвета и в Европейския парламент своето предложение за изменение на Директива 2003/88/ЕО.

По същество с проекта се предлага въвеждане на ново определение и нова разпоредба, свързани с времето на разположение и неактивната част от него, като се предвижда, че неактивната част от дежурствата (времето на разположение) няма да се счита за работно време. Предложението на Комисията среща противоречиви реакции от страна на институциите и социалните партньори. Няколко месеца по-късно Комисията представя изменено предложение за директива, като не приема предложението на Европейския парламент по отношение на времето на разположение/дежурства да се счита изцяло за работно време.

Към настоящия момент все още не е постигната обща позиция по измененията.
Източник: НАРЕДБА № 2 ЗА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ДЕЖУРСТВО ИЛИ ЗА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА РАБОТОДАТЕЛЯ
Източник: trudipravo.bg


error: Content is protected !!