Заблуди и факти в трудовото право за почивките и отпуските

Заблуди и факти за почивките и отпуските.

Заблуди и факти в трудовото право за почивките и отпуските

Author: geocon.bg

В трудовото право, отпуските са установени в глава осма от Кодекса на труда. Въпреки, че е отделена цяла глава за разглеждането им, това не пречи да възникват обърквания в практиката.

Преди да се запознаем с няколко срещани заблуди и факти за почивките и отпуските, ще поясним разликата между двете понятия.
По време на отпуската работникът е освободен от задължението си да предоставя работната си сила, докато при почивката въобще не съществува задължение.

Заблуди и факти за почивките

В производства с непрекъсваем процес, служителите нямат определена почивка

В средните и големи производствени предприятия обикновено се работи в непрекъснат режим, което изисква постоянно присъствие на работниците и служителите.

Съгласно чл. 151, ал. 2 от КТ, в производства с непрекъсваем процес и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време.

Почивките не се включват в работното време

Друга срещана заблуда е, да се мисли, че почивките се включват в работното време и фигурират в графика на служителя.

Почивките не се включват в работното време (чл. 151, ал. 2 от КТ).

Работното време на работника може да се прекъсне с няколко почивки в рамките на работния ден, но с една почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 мин.

Седмичната почивка е еднаква и задължителна за всички
Всеки работник и служител се нуждае от седмична почивка, която е задължителна. И тук възниква въпроса, еднаква ли е седмичната почивка за всички служители?

Отговорът е не, защото седмичната почивка зависи от модела на работа за страната, или дали се работи на петдневна работна седмица, или при СИРВ.

При 5-дневна работна седмица работникът или служителят има право на 48 часа седмична почивка в два последователни дни, от които единият е по начало в неделя.

При сумирано изчисляване непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа, а при промяна на смените при сумиран период, непрекъсната седмична почивка може да бъде не по-малко от 24 часа (чл. 153 ал. 3 от КТ).

Заблуди и факти за отпуските

Няма значение колко време е работил един служител, за да ползва годишен отпуск

Когато служител е придобил най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползва платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 от Кодекса на труда (КТ). Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер.

Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобит през една календарна година, а друга част – през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер.

За ползване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. Това законово изискване се отнася само за първоначален и еднократен 8-месечен трудов стаж. След като се придобие веднъж, той съпътства работника или служителя в целия му професионален път

При половин работен ден отпускът се намалява наполовина

Логично е, да се мисли, че  когато се работи на 4 часа, отпускът се намалява наполовина и това е така, поради общото разбиране, че работникът или служителят обикновено придобива права по трудовото правоотношение, намалени пропорционално на отработените часове.

Неплатеният годишен отпуск не зависи от платения

Често срещана заблуда е да се счита, че неплатеният и платеният годишен отпуск зависят един от друг.

В чл. 160, ал.1 от КТ, е установено, че работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж.

За да разреши неплатен годишен отпуск, работникът/служителят трябва да е направил искане,  но право на работодателя е да прецени дали да разреши този вид отпуск, както и неговия размер.


error: Content is protected !!