Болнични — ТОП 10 на най-често задаваните въпроси
Използван информационен източник: http://www.karieri.bg/karieren_klub/suveti/2812195_nai-vajnoto_koeto_triabva_da_znaete_za_bolnichnite/
Много въпроси стават поводи за дискусия, като например: При кои случаи можем да излезем в болничен? Как се отразява болничният на заплатата и осигуровките ни? Има ли отношение болничният върху правото на платен или неплатен отпуск?
Затова днес искаме да обърнем внимание на 10 от най-често задаваните въпроси, които засягат темата за болничните.
Кои са най-важните въпроси за болничните? Започваме с първия:
1. Кое е действащото законодателство?
Основната уредба на болничните се съдържа в Наредбата за медицинската експертиза, правилата за обжалването им в Закона за здравето, а за изплащането на обезщетения за времето, през което не сме били на работа , в Кодекса на социалното осигуряване.
2. При кои случаи можем да излезем в болничен/временна неработоспособност?
Съществуват няколко случая, при които можем да излезем в болничен или още временна неработоспособност.
Най-често срещаният е, когато е налице временна неработоспособност – случаи, в които не можем или сме възпрепятствани да работим поради следните причини: общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санитарно-курортно лечение, належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи.
Вторият случай е, когато ни се налага да излезем в болнични не защото не се чувстваме добре, а защото трябва да гледаме друг болен или карантиниран член от семейството.
Болничен можем да получим и когато се налага да придружим болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или чужбина.
Следващ случай за вземане на болничен е при бременност и раждане, гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.
Съгласно Наредбата за медицинската експертиза болничен се издава и в следните случаи: умишлено увреждане на здравето с цел получаване на отпуск или обезщетение; нарушаване на режима, определен от здравните органи; временна неработоспособност поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства; временна неработоспособност поради хулигански и други противообществени прояви, установени по съответния ред; временна неработоспособност поради неспазване на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред; неявяване своевременно без уважителни причини на контролен преглед; на лица, страдащи от хроничен алкохолизъм и наркомании, приети за лечение в лечебни заведения.
3. Случаи, в които НЕ се издава болничен:
• на неосигурени лица (освен в случаите, когато временната неработоспособност е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовите правоотношения или плащането на осигуровки); когато при прегледа се установи, че осигуреният е работоспособен;
• при кръводаряване (освен ако поради кръводаряването настъпи временна неработоспособност);
• за гледане на хронично болен (освен в строго определени случаи, като изостряне на хроничното заболяване например);
• за гледане на лице с трайно намалена работоспособност;
• за заболяване, за което органите, които са компетентни за определяне и експертизата на трайната неработоспособност (ТЕЛК/НЕЛК), са определили 50 и над 50% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (тук също има изключения при обострянето на заболяванията).
4. Обезщетения при болнични
При вземане на болничен това се отразява върху заплатата ни отрицателно за месеца на болничния като това води до намаляване на паричната сума, която получаваме за месеца, а това от друга страна и до намаляване на дължимите осигуровки .
Когато сме в болничен ние получаваме обезщетение, което замества заплатата ни за периода на болничен и се изчислява като процент от среднодневното ни брутно трудово възнаграждение (през първите 3 дни дни, които са за сметка на работодателя -70%, а през останалите дни, изплащани от НОИ – 80%).
Изключение е възможно при болничен, поради майчинство , когато в зависимост от изчислението на среднодневното възнаграждение е възможно да се получи по-голяма крайна сума, отколкото би била месечната заплата.
5. Има ли отношение болничният върху правото на платен или неплатен отпуск?
Болничните не влияят на правото ни на други видове отпуски.
6. Кой издава болничните за временна неработоспособност?
Болничните листове могат да се издават от лекуващите лекари/зъболекари (само за заболявания от тяхната специалност), лекарски консултативни комисии (ЛКК), лекарите от центровете за спешна медицинска помощ (за домашно лечение до 3 календарни дни) и лечебни заведения, които обслужват лицето по месторабота.
Добре е да знаем, че лекуващите лекари/зъболекари могат да издават еднолично болнични до 14 дни непрекъснато, но не повече от 40 дни в рамките на една календарна година. След изтичането на този болничен болният се насочва към ЛКК.
7. Важни акценти във връзка с издаването на болнични:
– Болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност, т.е. не можем да вземем болничен от утре (освен когато неработоспособността ни е констатирана в ден, в който вече сме били на работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното ни време);
– Болничен лист за минало време без предварителен преглед на болния не се издава (освен в случаи на тежки остри или изострени хронични заболявания, когато може да се докаже, че лицето е боледувало и е било в състояние на временна неработоспособност, но е нямало как да бъде прегледано);
– Може да се издаде болничен лист за минало време, ако е извършен преглед, тогава не е бил издаден болничен по някаква причина, но от документацията може да се установи, че лицето е било временно неработоспособно;
– Принципно не се издава болничен за лабораторни изследвания и лечебни процедури (физиотерапия, рентгенова терапия и др.) – според наредбата тези процедури би трябвало да се извършват в извънработно време или в работно време с разрешението на работодателя, без да се издава болничен лист (освен ако не ангажират цялото работно време на служителя).
8. Какво следва, след като получим болничния лист?
Трябва да представим болничния лист или да уведомим нашия работодател до два работни дни от издаването му.
Ако отидем на лекар и той установи, че сме неработоспособни, но ние откажем да ни бъде издаден болничен, болничен все пак задължително се издава и служебно се изпраща на работодателя.
9. Можем ли да се върнем на работа преди да е изтекъл срока на болничния ни?
Не, освен ако лекуващия ни лекар или ЛКК , издали болничния не ни разреши. Работодателят също няма право да ни допусне до работа, ако сме в отпуск поради временна неработоспособност.
10. Могат ли да се обжалват болничните листове?
Заинтересованите лица и органи (болният, работодателят, НОИ, органите на медицинската експертиза на работоспособността) могат да обжалват и да правят възражения:
– срещу решенията на лекуващия лекар – в 14-дневен срок от получаването им пред ЛКК;
– срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ – в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК;
– срещу решенията на ТЕЛК – в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК;
– срещу решенията на НЕЛК – пред съответния административен съд;
– пред регионалния съвет (който се състои от представители на регионалната здравна инспекция, териториалното поделение на НОИ и Регионалната здравноосигурителна каса).
Както започнахме в самото начало, всички въпроси около темата за болничните предизвикват различни дискусии, станали поводи понякога за обществени конфликти. Запознавайки се с основните въпроси за болничните, които днес Ви представихме, ще Ви помогне да знаете правата си, свързани с тази тема. Ние не се ангажираме с цялата тема, около болничните тъй като е неизчерпаема, но се надяваме че сме ви помогнали с отговорите на разгледаните въпроси.