Отчитане и заплащане на нощният труд в компанията

Отчитане и заплащане на нощният труд в компанията

Отчитане и заплащане на нощният труд в компанията

Photo: Pexels.com
Author: geocon.bg

Много са професиите у нас, при които се полага нощен труд (лекари и медицински персонал, охранители, продавач-консултанти, call agent, рецепционисти и др.).


Нощният труд у нас се счита за интервала от 22:00 ч. до 06:00 ч., като много често при някои длъжности (медицински сестри, лекари) се удължава и счита за извънреден труд.
Непълнолетни лица не могат да полагат извънреден труд и КТ забранява това – чл. 140, чл. 4 от КТ.

Нощният труд, също така е забранен за:

  • бременни служителки;
  • майки с деца до 6-годишна възраст;
  • майки, които се грижат за деца с увреждания без значение от възрастта им
  • трудоустроени работници и служители;
  • работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхното съгласие.

Когато в една смяна се полага дневен и нощен труд, като нощният е 4 или повече часа, тя се счита за нощна смяна, а в обратният случай, тя се счита за дневна.
Като условие, което трябва да бъде спазено при съставянето на графиците е смесените смени да не бъдат последователни.

Обикновено, продължителността на нощната смяна е 7 часа, а на работната седмица е 35 часа. Трябва да се спазва задължително изискването за междусменна почивка не по-малко от 12 часа.

Отчитане и заплащане на нощен труд при СИРВ

Нощните часове се отчитат като часовете се приравнят към дневни с коефициента 8/7=1.14258, който е равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощно време, установени за подневно изчисляване.

При сумирано изчисляване на работното време продължителността на нощната смяна не може да бъде повече от 12 часа, а продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа.

За всеки отработен час през нощта, на работниците и служителите им се заплаща 0,25 лв. допълнително възнаграждение.

Всеки, който полага нощен труд е подложен на риск за здравето и заплащането му с увеличение не е достатъчно, за да компенсира вредата върху организма на човека.


error: Content is protected !!